Участие на самонаетите в обсъждания за промяна на данъчно-осигурителното законодателство
Помолих AI, който посочва като източник на данни сайта на НСИ, да направим една разбивка на работещите под всякаква форма и да сглобим следното изложение:
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) е официалният орган за консултации между правителството, бизнеса и синдикатите в България.
В него участват правителството, представителните синдикати и представителните
работодатели. Неговата основна цел е да търси консенсус по въпроси, които пряко
засягат парите и правата на работещите и работодателите. Държавата е длъжна да
подложи на обсъждане в НСТС всеки законопроект, наредба или стратегия, свързани
със:
Трудовите правоотношения (промени в работното време, отпуските, извънредния
труд, договорите).
Доходите и жизненото равнище (определяне на минималната работна заплата за
страната, прагове на обезщетенията).
Осигурителните отношения (размери на осигурителните вноски за пенсия, здраве,
безработица и майчинство).
Въпросите на жизненото равнище (инфлация, индексации, социални помощи).
Големият абсурд обаче е, че преговарящите на масата на тристранката реално
представляват само една малка част от хората.
Ако погледнем последните официални данни на НСИ, картинката е такава: Имаме
2,93 милиона работещи българи общо.
Синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ имат общо около 450 000 членове. Това са
предимно хора в държавния сектор (учители, лекари, администрация) и в огромните
заводи.
Упражняващите свободни професии (209 100 души) и собствениците на малки бизнеси
(165 300 души), заедно с хората, работещи в микрофирми с персонал до 9 души, наброяват близо 974 400
души. Това е точно 1/3 от целия пазар на труда в България!
В момента работодателските организации в съвета (КРИБ, АИКБ и др.) защитават
интересите на големите корпорации и фабрики.
А синдикатите – предимно на държавните служители.
Микробизнесът и самонаетите са оставени изцяло на произвола
Идеята ми е не да пишем петиции за това и онова, а да бъдем включени под
някаква форма в Националния съвет за сътрудничество като четвърта страна. И по
този начин да можем да си кажем, каквото имаме да казваме
