Почти всеки знае, че ЗКПО си има правила за данъчно признаване на разходите. Обаче има една подробност, която редовно изненадва дори опитни колеги, особено когато става дума за обезценка на вземания.

Счетоводно,  прилагаш МСС/НСФО, преценяваш очаквани кредитни загуби и начисляваш обезценка.

Данъчно,  ЗКПО изобщо не се интересува от този ти разчет.

Член 31, ал. 1 и сл. казват ясно: за да си признаеш разхода за несъбираемо вземане, трябва да имаш едно от изброените в закона основания , напр. влязло в сила решение за несъстоятелност, прекратяване на изпълнителното производство поради липса на имущество и т.н.

МСФО обезценката сама по себе си не ти дава право на данъчен разход. Ако просто оставиш вземането да „престои“ в отчетите с провизия, без да имаш изпълнен лист или прекратено ИП, при ревизия си играеш с преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат. И лихвите за забава, същият капан.

На практика често срещам дружества, които си начисляват обезценки по графика, а после в ГДД изобщо не правят необходимото преобразуване. „Ама то си е разход, реален е.“ Не за данъчните, не и без покритие по ЗКПО.

Ако имаш вземания, които гният от 2-3 години, по-добре вдигни изпълнителното дело сега, а не да чакаш ревизията да те подкани. Разликата в корпоративния данък може да е достатъчно сериозна, за да смениш графика си на обезценка.

Някой сблъсквал ли се е с преобразуване точно заради тази разлика между счетоводна обезценка и изискванията на ЗКПО?